Постинг
26.05.2010 20:30 -
Емоционално тяло
Ние не сме само конкретен физически организъм. Ние представляваме жива, динамична тъкан от няколко взаимно преплетени тела .Тези тела са физическото, умственото, духовното и емоционалното.
Емоционалното тяло заема първостепенно място сред останалите поради определящото му влияние върху възгледа ни за света и мястото ни в него. То е буквално като съзнателно същество, което в по-голямата си част води обсебващо, деструктивно, все още скрито съществуване в неизследваните бездни на подсъзнанието. За съжаление обаче репертоарът на емоционалното тяло е белязан от отпечатъци, които са предимно плътни и бавни по природа. Това са честотите на гнева, страха, угризенията, негативизма. Емоционалното тяло контролира съществуването ни на тази планета на всички нива на" съзнанието. Въпреки че мисълта е в състояние да променя и дори трансформира физическото тяло, ефектът й върху мощното емоционално тяло е почти повърхностен. Така ние можем мислено да нареждаме на емоционалното тяло: „Не искам повече да се ядосвам", но в същото време да изживяваме коварния гняв вътрешно. Очевидно е възможно да прикрием гнева с помощта на заучени модели на поведение, така че външният свят да не го забележи. Винаги обаче когато използваме подобни механизми да потискаме гнева, той ще изригне друг път, на друго място, по някакъв друг начин. Един такъв начин е под формата на болест.
Ако можехме да осъзнаем дълбоко в себе си, че източникът на целия ни гняв идва от илюзията за отделянето ни от духовното начало, завинаги бихме го освободили от него.
Ако вникнем внимателно, ще забележим, че първоначално гневът прикрива страха. Страх е първото чувство, което изживяваме след болезнена раздяла и едва по-късно се появява гневът като реакция на дълбокия страх. Обзема ни страх да останем сами след смъртта на родителите ни или след като партньорът ни напусне. Гневим се на онези, които според нас са ни изоставили. Ако съзнателно проследим натрупването на гнева, после избухването му и накрая, след като димът се разсее, проясняването на картината, ще можем да видим причината на този гняв и неизменно ще открием едно изплашено човешко същество, разтреперано дете, обезпокоено и ограничено съзнание, вкопчено в някакъв спомен на емоционалното тяло.
Инстинктът за оцеляване изразява позитивна енергия, която поставя цел - да се борим, да се справяме с неблагоприятните обстоятелства в живота. Буйният гняв може да служи като мощен стимулатор за промяна именно на тези обстоятелства. Копнежът ни към пълно съединяване с друго същество, породен от самота, почти винаги създава енергиен поток само от единия към другия партнъор, а не пълноценен взаимен обмен на съвместими енергии.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив
